Чък Шумър се предава на крайната левица

И така, какво иска демократът от Ню Йорк? Той се надява, че друг израелски министър-председател ще предложи решение за две държави от вида, на който г-н Нетаняху се съпротивлява. Това отразява политическата невроза, развиваща се сред демократите, които желаят някакъв deus ex machina да позволи на Израел да „спечели“ войната срещу Хамас по начин, който да минимизира гнева на анти-израелската левица в САЩ. Това е глупаво по същество, и намесата на г-н Шумър може да има обратен ефект в Израел, където в четвъртък беше категорично осъдена като нежелана намеса. Не е очевидно, че някой израелски политик би се втурнал след 7 октомври да преговаря с палестинците за държава, освен ако или докато Хамас не бъде победен в Газа - най-малкото. Идеята, че Израел е пречка за мира в Близкия изток, а не иранският режим, спонсориращ терористичните посредници в целия регион, е толкова наивна, че е по-подходяща за факултета на факултета, отколкото за сената. По-големият проблем е собственото предаване на г-н Шумър. Вместо да успокоява антиизраелската левица в неговата партия, той и президентът Байдън трябва да се опитат да ги ръководят. Първата половина от речта на г-н Шумър до голяма степен излага причините, че приятелството с Израел остава в националния интерес на Америка и какво е заложено на карта за Израел във войната му. Колкото и нехарактерно да беше за г-н Шумър, щеше да е по-добре за страната му, партията му, Израел и собствената му репутация, ако беше оставил нещата така и спря да говори.